Съвременната наука дава възможност за нов начин на преценка, като се вземат предвид много доводи за и против, особено от гледна точка на генетиката.
Вече се смята за доказано, че няма никаква пряка зависимост между възрастта на бащата и способностите на неговото дете. И все пак...
Плюсовете
- Обикновено талантливият човек на зряла възраст вече е реализирал своите способности. Неговият интелектуален и творчески разцвет буквално е запечатан в половите му клетки и тази своеобразна мутация може да направи "късното" дете по-умно и енергично. Но е установено, че за тази цел бащата трябва да бъде наистина необикновен човек, а тези мутации възникват действително много рядко.
- В половите клетки на зрелия мъж могат да се извършат изменения, които да засилят работата на даден дял от мозъка на детето. Известни са примери, в които то притежава например феноменални математически способности или много добра памет.
- Талантливите мъже обикновено си избират талантливи жени. И обратното - 96% от съпругите на мъже с ниско интелектуално ниво също не са интелектуалки. Интелектът на майката е много важен - не само защото умната жена може по-добре да се грижи за детето си, но и защото значителна част от гените, отговорни за надареността, се предават чрез нея.
- За развитието на способностите на поколението е нужна съответната среда, а зрелият мъж може да я създаде по-лесно.
Минусите
Изследванията показват, че минусите на късното бащинство са повече и най-важното - проявяват се по-често.
- Колкото по-възрастни са и двамата родители, толкова по-голям е рискът детето да страда от едни или други дефекти в развитието. Това се отнася особено много за мъжете, които работят във вредни производства, но също така и за редицата вредни навици, които човек придобива с времето. Въпреки че често на възрастните бащи се раждат напълно нормални деца, от гледна точка на генетиката не се препоръчва те да планират деца след 45-годишна възраст.
- Гените се "пречупват". Преди време се смяташе, че болестта на Даун е резултат от проблеми в гените на майката. Днес е установено, че приносът на мъжките и женските гени за възникването на това заболяване е еднакъв, а в някои случаи "вината" на мъжа дори е по-голяма.
- Увредените гени могат да предизвикат редица дефекти - най-често порок на крайниците и дефекти в имунната система на детето.
- По-възрастният баща подлага детето си на повишен риск от рак или преждевременно стареене (състояние, когато клетките в организма поради нарушения в активността на един от ферментите започват да се делят с много по-голяма бързина). За разлика от другите аномалии, които се виждат веднага след раждането, тези две заболявания могат да се проявят у детето едва когато вече е в зряла възраст.
Според психолозите от една страна...
- Зрелият човек възприема всичко по-спокойно и може в по-голяма степен да прогнозира събитията, а това създава у детето емоционална стабилност и чувство за защитеност. Късният баща спомага и за по-доброто развитие на логическото мислене у детето.
- Възрастният татко като правило се отнася по-отговорно към възпитанието, стреми се да осигури най-доброто образование, по-склонен е да се съветва с психолози, не позволява на майката да глези детето, възпитава в него повече чувство за отговорност.
- Добрата обществена позиция на зрелия баща - контакти, свой бизнес, име на професионалист са отличен стартов капитал за детето.
Но от друга страна...
- Малкото дете притежава неизчерпаема енергия и иска да въвлече и таткото в постоянните си игри и занимания. Това невинаги е по силите на над 40-годишните и често е предпоставка за конфликти. Най-доброто решение в такава ситуация е детето да се даде в детска градина или да спортува извън къщи.
- По-възрастният баща трудно издържа и подвижните игри, особено със сина. Физическият контакт между двамата по правилата на еволюцията е имитация на борбата, която предстои в живота. Детето се опитва да събори "великана" и да се освободи от желязната му хватка. Емоциите на този фон са много важни за психическото развитие на детето. Бащата на средна възраст е далеч по-склонен да дарява детето си с физически контакт подобен на този от майката, т.е. с прегръдки и целувки.
- За постигането на добър психологически климат в семейството е необходима хармония в сексуалните отношения между съпрузите. Ако жената изпитва постоянна неудовлетвореност, това със сигурност ще се отрази и на детето. А мъжът в атмосфера на раздразнителност се отдалечава от семейството, като се отдава на работата и личните си интереси. В такива ситуации детето ще чувства удвоената майчина любов и загриженост. Това не помага, а пречи на неговото нормално развитие.
- На детето ще му се налага често да обяснява, че този възрастен мъж не е неговият дядо, а баща му. За да може то с гордост да го нарича"баща", той трябва да е човек със съвременно мислене, а не с твърде остаряла ценността система.
